Пеньо Пенев - Епоха
В гняв и жалба
клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти
На живота в долапа
се ширнали плъхове,
заменили
с високите звания
разума... С мръсни пръсти
мерзавец
в душата ти рови и скверни това в тебе,
що пей
и гори. Да даде за стотинка
честта си
готов е - защо не?
заменил би той
тор
за пари,...
И смърди тази чест,...
Денят стана
задушен;
вонят гнили души
и коварство,
и кал...
Слушаш този глас,
който не искаш да слушаш
идва този,
когото не си позовал!
Набий с вятър устата си,
мозъка -
с глупост, че виж! -
оня там
в джоба си
камък държи и се готви
главата ти
щом не бъде покорна
пред гнусни лъжи... -
А има път!
Има истини!
Има надежди!
Те те мамят
и чакат,
и викат: -
тръгни!
Но със стиснати зъби
и свъсени вежди, ти си още
тук -
в душните облачни дни
Колко трудно е
в нашия век да бъдеш
честен човек!