Не ме докосвай
Не ме докосвай
Не ме докосвай! Ръцете ми са груби.
Девет нощи брали са коприва.
А огънят в сърцето ми – изгуби се..
По нощите откраднаха го самодиви…
Не ме докосвай! Душата ми е камък,
безумно топлина на камъни раздала.
Не влизай в нея¬ – на призраци е замък.
Там ехото от мрака аз съм приковала.
Не ме докосвай! Очите ми са пепел сива,
безпаметно по пътища разпръсната.
Недей! Дойдох, но вече си отивам
към някакво измислено Възкръсване.
Не ме докосвай! Сърцето ми е въглен черен.
Заключих го със девет катинара.
Във него нощем с ритъм непремерен
танцуват лудо нестинари…
Не ме докосвай!...