Клаус Дексел - германски разследващ журналист, лиши до голяма степен „Аферата Марков“ от неговия „чар“ – фамозният чадър, с който уж е бил убит писателят. А той от близо четири десетилетия шества из световната литература – и се приема за абсолютна даденост. Видиш ли българин с чадър – отваряй си очите!
Дексел предлага една хипотеза, която изглежда убедителна. Но вие сами ще си решите, дали да му се доверите – или ще продължавате да се оглеждате след всеки чадър.
Аз пък ви предлагам по-долу някои свои текстове, в които по различен повод е споменаван Марков.
ПРИМЪКВАНЕ НА МУШИЦИТЕ
На този човек сякаш са му възложили още една роля – извън президентската: да осигурява непрестанни забавления за простолюдието.
Той е директорът на Цирка на Проваленото Говорене.
Плевнелиев.
Нямат край вече изсилванията и откровените нелепици, които ръси.
Всички се умориха да ги преглъщат, само той – не, и продължава да си ги произвежда.
Сега пък казал, че на 10 ноември 1989 година отишъл на демонстрация и то с плакат, на който пишело „Съд за виновниците“. Само заради тази глупост истинските демократи трябва незабавно да го разчекнат. Или най-малкото да го натирят за шеф на Съюза на астролозите – неудачници; и всичко друго могат да му възложат, но само не и това, което върши в момента.
Той сякаш вече се състезава с най-големия менталист на нашето време, както представят някой си Лиор Сушард. Само че онзи четял чуждите мисли – а нашият не успява да разчете дори собствените си. Обаче е обърнал на обратно някаква мукавената фуния, която трябва да минава за вълшебна, към себе си и през нея се вижда увеличен. Обръщаш телескопа на обсерваторията в Рожен, насочваш го към някаква буболечка – и тя вече ти изглежда като бивол.
Това прави нашият човек.
Обаче отвъд забавленията, които ни осигурява методично, има и друго. А то не е никак приятно. Това е ПРИМЪКВАНЕТО към Историята.
Пълен текст:
http://vsyakanedelya.com/news/208