Това е втората ми издадена книга. Забавна, носталгична и много лична. Истории за едни шашавелници, които решиха да не подвият коляно пред тежестта на живота в Северозападна България. Работещи като кучета, смеещи се като хали и биещи се като варвари. Елате с мен в Берковица, за да подишаме чист въздух и да се посеем (и да пуснем по некоя сълза) с Дебелио, Цурата, Тихо, Росен Суека, Геш Кура и други образи.
"Тоя сборник е посветен на сички, къде навремето се наричахме „кучета“, понеже работехме здраво, за да изкараме некой лев. Тежкият живот, който водат повечето хора у Северозападна България, ни удари рано, още като ученици. Ние обаче останахме прави, удържахме позицията си и продължихме напреде с големи усилия и тежки крачки. Намирахме смешното у трагичното и точно уникалното ни (и често грубовато) чувство за хумор ни помогна да останеме силни у моменти на смазваща слабост. Бехме „кучета“ неколко години, ама това ни направи хора за цел живот."