За добро или за зло, къщичката отеснява.
Мъничкото ни легло ей там края си подава.
В бурен океан от дрехи, книги, реквизит -
приютява ни нощес, заран трудно ни дели.
Знам, палат ще построим, с парк разкошен и коне.
Ще закотвим сала и...
Ей със тия две ръце съм готова да копая,
с кофичка, гребло, лопатка.
А пък до тогава с теб ще живея и в палатка.