НЕ СЪМ САМА...
Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя…
Не съм сама, когато се изгубвам
във свят, създаден от самата мен…
Във него мога нежно да се влюбвам…
Там светъл и красив е моят ден.
Там всичко е прекрасно, чисто, бяло…
А мисълта ми – скитница се рее…
Разтварям се…Но само там съм цяла…
Във моя свят най-истински живея.
Не съм сама…Аз просто нямам нужда
от празни думи, шум и суета…
И сред тълпата мога да съм чужда,
нечута, неразбрана…и сама…
ВАНЯ СТАТЕВА©