Коста Хетагуров
Завещание
Прости, ако моята песен
Наистина в плач прерасте.
Комуто стихът не харесва,
Да пее тъй както си ще.
Дългът ми към вас осъзнавам
Да бях издължил някой път –
Не бих пял печално тогава,
Не би плакал в мене гласът.
Превод Д. Василев