София, моя съдба!
текст: Ангел Симеонов
музика: Георги Костов
аранжимент: Димитър Гетов
изпълнява: Васил Петров и сборен хор
корица: Кирил Ханджиев
продуцент: Фонд за изкуство и култура Ангел Симеонов
https://hotelanel.com/en/
https://anelsozopol.com/en/
София, моя Съдба!
Притихнали стъпки, залез огрява
на Витоша бели скали
и слънце зад Люлин лъчи приютява,
на север Балканът мълчи.
Той помни копита на конници бодри,
и стъпки на горди бойци,
и кървави битки, руѝни вековни,
градени с милиони съдби.
Притихнали стъпки, оттука понесли,
Христовата вяра навред,
понесли искрата по пътища тесни
в градове и паланки безчет.
Притихнали стъпки вървят по „Раковски“,
по „Ботев“ – последен трамвай.
На „Витошка“ спускат коси златокоси
влюбени лампи безкрай…
Припев:
София моя, моя съдба,
и Вяра, Надежда, Любов,
във бялата утрин грееш сега
с младостта си във изгрева нов.